с. Чеканчево

Село Чеканчево се намира на  13 км от общинския център Горна Малина и на 41 км източно от столицата. Разположено е в южния край на Саранската котловина, най-западната от Подбалканските котловини и последните северни разклонения на Ихтиманска Средна гора на 622 м надморска височина. Землището на Чеканчево граничи със селата Горна Малина, Белопопци, Макоцево, Саранци и Негушево. Река Макоцевска, която местните хора наричат Луда Яна, защото от пресъхваща рекичка през лятото, по време на снеготопенето и проливните дъждове се превръща в буйна река, разделя селото на две части.  На северния край на Чеканчево е спирката на пътническите влакове, пътуващи по Подбалканската жп линия София — Карлово — Бургас.

Жителите с постоянен адрес са 207, а с настоящ – 322 (по данни на ГРАО към 02.02.2023 г.). Основен поминък на населението е растениевъдството и животновъдството.

Народно читалище  “Отец  Паисий – 1919” е единствената културна институция в селото, помещаваща се от 2009 г. в монолитна съвременна административна сграда, с библиотечен фонд 5153 тома. Самодейците всяка година възобновяват народните обичаи Бабин ден, Лазаруване, Коледуване и Събиране на пръстените на Васильов ден.

Културни забележителности –  Църквата „Успение Богородично” е построена с дарения от местното население през 1882 г.

В центъра, близо до кметството и читалището, се намира възвишението  “Огорелината”, много наподобяващо на пловдивските тепета, на което  е издигнат мемориал от паметници на загиналите войни в Руско-турската, Първата световна, Балканската, Междусъюзническата и Отечествената войни. При археологически разкопки през 30-те години на миналия век тук е открит двуметров каменен зид, примесен с тухли и варов разтвор, датиращ от края на III век – част от римска вила. Надписите на рисунките са на латински език. Според учените „Огорелината” първоначално е обитавана от траките като светилище, по-късно римляните са построили крепост, а след тях християните са съградили храм, който е бил опожарен от турците. Част от плочите и намерените артефакти са взети за  фонда на Националния исторически музей.

Исторически сведения – Свидетелства за съществуването на селото от древни времена са оброчищата „Св. Георги”, в местността „Огорелината” и „Св. Петка”, което представлява малък извор под скала в землището на Чеканчево. По време на Великденските празници много вярващи идват, за да пият от изворната вода, която считат за лековита. Легендата разказва за жена, чието дете било с болни очи. Тя сънувала св. Петка, която я упътила до мястото и й казала да измие очите на детето с водата от скалата. Детето прогледнало, а хората сложили плоча на св. Петка и ходят там да палят свещи за здраве.