с. Долно Камарци

Село Долно Камарци се намира в Долнокамарската котловина (703 м надморска височина), на Подбалканския път София – Бургас, и е на 20 км от общинския център Горна Малина и на 44 км източно от столицата.

Жителите с постоянен адрес са 327, а с настоящ – 415 (по данни на ГРАО към 02.02.2023 г.). и е четвъртото по големина село в община Горна Малина.

Селото е пътен възел: тук има гара на  жп линията София-Бургас. Първокласни пътища са: Долно-Камарци – Горно Камарци – Ботевград (през прохода Витиня). Второкласен път е Долно Камарци – Стъргел, а след Стъргел има черен път през връх Баба  за Етрополе. Прочети повече…

Реката, течаща до центъра, дели селото на две: североизточна, разположена по започващия наклон на прохода „Гълъбец” и югозападна част, която е изцяло в равнинната част на котловината. Обособена е вилна зона по източния хълм, над гара Долно Камарци, която непрекъснато се разраства поради желанието на хората да живеят сред чиста природа.

История:

Според легендата Долнокамарското поле било дъно на езеро и когато водите му прелели, пробили през местността  „Проданчица” , срещнали отпор на връх „Опор” и се  изтекли в Софийското поле. Селото датира от 1500 г. пр. н. е. При падането му под турско робство името му от „Езерови камари” било потурчено на „Езеръ Камарлъ”. Наименованието  камари произлиза от камара (купа сено), към което е прибавено Долно, за да се различава от село Горно Камарци, което е на 7,5 км северозападно.

Преди освобождението в  Долно Камарци са живели 83 рода, а  след него – дошли още 13.

Най- значима архитектурна постройка преди освобождението е храмът „Св. Великомъченик Георги”, построен 1849 г.  В близост до селото се намира манастирчето „Света Троица”. Имало е и 5 воденици, които са разрушени.

Шест от членовете на тайния революционен комитет, основан в селото  в дома на Петко Колев  от В. Левски  завършили борбата за освобождението на България като опълченци на Шипка – Петко Колев Вълкин , синът му Георги Петков Колев, Бано Петков Каскътийски, Христо Пешов Сепетчийски, Никола Иванов Велински и Димитър Стоянов Йотов.

В м. „Габъра”, западно от селото, до Иванчовския орех,  поп Никола Богоровец основал първото училище (горско) през 1780 г., което по- късно било преместено в дома му.

Образование

Особена заслуга в развитието на училищното дело имат първите просветители поп Никола Богоровец, синът му Петър и внук му Стоян Кунин за това, че в дома си  дълги години   са ограмотявали местното население като възрожденски просветители. Началното училище е основано през 1879 и става основно през 1962 г.

В двора на ОУ „Отец Паисий” е построен паметник на загиналите във войните. Тук се обучават и децата от съседните села Стъргел и Горно Камарци. Училището бе средищно и защитено до 2022, когато бе затворено поради липса на деца.

От няколко години в селото работи и Арт център Вихрони, където художникът Проф. Вихрони Попнеделев помага на деца и възрастни да открият своите творчески заложби в работата с глина, вълна, акварел. Скоро центърът се сдоби с прекрасна нова галерия, чиято сграда, обновената столова на бившето училище, бе номинирана за сграда на годината в секция Култура на международен форум за архитектура.

НЧ „Христо Ботев 1919” удовлетворява културните потребности на населението и се развива в крак с времето. Читалището се помещава в специално построена от община Горна Малина сграда, заедно с кметството. Предлага информация от богатия  книжен фонд и  от интернет.  Самодейната певческа група при читалището е известна извън пределите на общината и е носител на много отличия от национални фолклорни фестивали.

В края на селото   е  издигнат паметник от Димитър Захариев в памет на загиналите руски войски за освобождението на Д. Камарци.

В селото има заведения за хранене, места за настаняване и приятни пешеходни пътеки.